Спечелени такси, изоставане от базата за сравнение

Постановката

Хипотетичен учебен казус. NOVA и USDX са измислени токени; приема се, че USDX остава точно $1 само за изолиране на математиката. Това не е препоръка за протокол или прогноза за доходността на доставчик на ликвидност. Имани внася една NOVA на стойност $1,000 и 1,000 USDX в опростен пул с пълен диапазон и постоянно произведение. Тя вижда натрупване на приходи от такси и приема, че това означава, че предоставянето на ликвидност непременно превъзхожда пасивното притежание на двата токена.

Установете правилния алтернативен сценарий за сравнение

Началната позиция струва $2,000. Засега без такси, нека x представлява NOVA, а y — USDX. Инвариантът е x × y = 1,000. В този учебен модел пределната цена на пула е y ÷ x. Когато външните пазари преоценят NOVA, арбитражните сделки придвижват пула към тази цена и променят активите, отнасящи се към ликвидната позиция. Имани не запазва постоянно притежание от една NOVA.

Портфейлът за сравнение просто държи един NOVA и 1,000 USDX извън пула. Той изпитва същото външно движение на цената на NOVA, но не се ребалансира чрез механизма на пула. Сравняването на ликвидната позиция само с първоначалната ѝ стойност от $2,000 отговаря дали е спечелила или загубила долари. Сравняването с непроменените токенови наличности отговаря на друг въпрос: дали ликвидната услуга е подобрила резултата спрямо държането на същите начални активи.

Когато волатилният токен удвои цената си

Да предположим, че NOVA поскъпва до $2,000. Решете y ÷ x = 2,000 заедно с x × y = 1,000. Резултатът е x = √0.5, приблизително 0.707107 NOVA, и y = √2,000,000, приблизително 1,414.214 USDX. Следователно позицията в пула струва около 0.707107 × $2,000 + $1,414.214 = $2,828.43 преди таксите.

Портфейлът с държане вече струва $3,000: една NOVA по $2,000 плюс 1,000 USDX. Ликвидната позиция изостава с $171.57, или приблизително 5.72% под този ориентир. Но тя е с $828.43 над началната си стойност. И двете твърдения са верни. Терминът „непостоянна загуба“ описва ефект на относителна стойност, не твърдение, че позицията задължително има отрицателна доларова доходност. Обръщане на цената може да промени разликата, но нито обръщане, нито пълно икономическо възстановяване е гарантирано.

Добавете такси, без да криете разходите по изпълнение

Да приемем, че Имани получава $90 отделно отчетена стойност от такси през този хипотетичен период. За опростено сравнение третирането на тези такси като пари извън инварианта дава $2,918.43 преди разходите за изход. След това тя плаща общо $25 мрежови разходи за трансакции и понася $15 допълнителни разходи за изпълнение на конвертирането. Нетната стойност става $2,878.43. Тя остава с $121.57 под брутния бенчмарк от $3,000 при задържане.

За справедливо съпоставимо сравнение да приемем, че осребряването на задържания портфейл само по себе си би струвало $10. Тогава нетната му стойност е $2,990, а маршрутът с предоставяне на ликвидност изостава със $111.57. Отчитането на таксите в реални пулове може да променя резервите или да включва отделни вземания за такси; този пример умишлено ги отделя, за да не се представя за точно описание на протокол. Данъците, цените на наградните токени и реинвестирането са пропуснати. Тези пропуски трябва да са сред допусканията, а не скрити във впечатляваща годишна доходност.

Движението надолу не е огледална печалба

Ако вместо това NOVA се намали наполовина до $500, позицията в пула без такси става √2 NOVA и √500,000 USDX: приблизително 1.414214 NOVA и 707.107 USDX. Стойността ѝ е $1,414.21. Портфейлът с държане струва $1,500. Относителният недостиг отново е около 5.72%, но сега пулът има и абсолютна загуба от $585.79 спрямо началната си стойност от $2,000. Държането на повече единици от падащия токен само по себе си не доказва благоприятен резултат.

Примерът приема, че USDX остава на $1 и двата токена остават прехвърлими. Ако предполагаемо стабилният актив загуби обвързването си или договор бъде компрометиран, икономическият резултат не може да се обхване само с тази подредена формула с две цени. По същия начин концентрираната ликвидност въвежда граници на диапазона и различна траектория на наличностите. Формулата за пълен диапазон не трябва да се пренася в позиция с тесен диапазон, сякаш позициите са взаимозаменяеми.

Какво действително изисква решението

Имани се нуждае от основание да вярва, че несигурното нетно възнаграждение за предоставяне на ликвидност е приемливо спрямо риска от държаните активи, трансакционните разходи и оперативната експозиция. Ставката на таксите не е обещана реализирана доходност: обемът на търговията, делът ѝ в активната ликвидност, конкуриращите доставчици и стойностите на токените могат да се променят. Ребалансирането или местенето на диапазони създава допълнителни трансакции и може да реализира експозицията по неблагоприятни цени.

Една алтернатива е да се държат двата начални токена, без да се предоставя ликвидност. Друга е да не се държи нито един, което премахва експозицията към измислената NOVA, вместо само да сменя опаковката ѝ. По-малко експериментално разпределение може да ограничи изложените долари, но не премахва договорния риск. Дисциплинираният преглед записва ориентира за държане, всички парични потоци и единен момент на оценка. Без тях привлекателните приходи от такси могат да отклонят вниманието от по-голяма пропусната полза или пряка загуба на капитал.

Тествайте по-голяма промяна в ценовото съотношение

В отделен сценарий без такси NOVA поскъпва от 1 000 на 4 000 USD. Същият инвариант дава 0,5 NOVA и 2 000 USDX: позиция в пула за 4 000 USD. Задържането на първоначалните токени би струвало 5 000 USD. Относителното изоставане достига 20%, въпреки удвояването на доларовата стойност на позицията.

0.5 × 4 000 + 2 000 = 4 000 USD; 4 000 / 5 000 − 1 = −20%

При предишните разходи за изход, 40 USD за пула и 10 USD за държане, са нужни 1 030 USD отделно отчетени приходи от такси, за да се достигне нетният ориентир от 4 990 USD. Това е счетоводен праг за сценария, не прогноза за доходност. Пътища с еднакви крайни цени могат да създадат различни обеми, приходи от такси и транзакционни разходи.

Къде разсъждението се отклонява