Печеливша накрая, но първо ликвидирана
Загубите от преоценка и нарастващите изисквания за обезпечение могат да изчерпят наличните пари, преди да се изясни по-дългосрочната теза.
Концептуална илюстрация, а не реални пазарни данни. Надписите в диаграмата може да използват отделен опростен пример, различен от казуса.
Постановката
Хипотетичен учебен казус, а не препоръка за деривати. Договорите, маржин нивата, цените и условията по сметката по-долу са измислени и не описват текущ борсов продукт. Тео има $15,000 капитал, отделен за търговия, и купува три измислени индексни фючърса на 4,000. Всеки договор има множител $5 за индексен пункт. Той се съсредоточава върху изискването за първоначален маржин от $9,000 и приема останалите $6,000 за удобен буфер.
Експозицията е по-голяма от депозита
Всеки договор представлява 4,000 × $5 = $20,000 номинална експозиция. Следователно три договора представляват $60,000 — четири пъти собствения капитал от $15,000 в сметката на Тео. Допуснатият първоначален маржин е $3,000 на договор, с поддържащ маржин $2,500. Отварянето на три договора заделя $9,000 обезпечение, но икономическата експозиция остава $60,000. Маржинът е гаранционен депозит, а не покупна цена или максимална загуба.
При линейна дълга фючърсна позиция всяко движение от един пункт променя собствения капитал с три × $5 = $15. Следователно спад от 100 пункта струва $1,500. Учебните материали на CME разграничават първоначален и поддържащ маржин и обясняват, че маржин изискванията могат да се променят с риска. Точните нива и брокерските процедури в тази история са хипотетични; реалният трейдър трябва да провери договорния множител, процеса на сетълмент, вътрешните изисквания и политиката за ликвидация.
Първо идва пазарната загуба
Индексът спада от 4,000 до 3,650, движение от 350 пункта. Тео губи 350 × $15 = $5,250, намалявайки собствения капитал на сметката до $9,750 преди таксите. При първоначалното допускане за поддържащ маржин три договора изискват $7,500, така че капиталът остава над това ниво. Тео се успокоява, защото още не е преминал под поддържащия праг. Но свободният му капацитет е по-малък и позицията остава изложена на ново неблагоприятно движение.
Загубата не е просто бележка върху графиката. Фючърсите се преоценяват по пазарна стойност, а паричните потоци при сетълмент или вариационен маржин могат да създадат незабавни нужди от финансиране съгласно приложимите условия. Вътрешнодневните проверки на риска от брокера също могат да имат значение. Планиран превод от друга сметка може да не пристигне навреме. Икономическият въпрос е дали използваемото обезпечение е налично, когато е необходимо, а не дали Тео притежава достатъчно несвързани активи някъде другаде.
След това изискването се увеличава
Приемете, че волатилността води до измислено увеличение до $4,000 поддържащ и $4,500 първоначален маржин на договор. Поддържащият маржин за три договора вече е $12,000, надвишавайки собствения капитал на Тео от $9,750 с $2,250. Ако измисленият брокер изисква възстановяване до новото първоначално ниво, целта става $13,500, а необходимата сума — $3,750. Само твърдението, че има „маржин кол“, би скрило кой праг определя нуждата от финансиране.
Да предположим, че Тео не може да добави средства и закрива един договор на 3,640. Допълнителното движение от десет пункта засяга и трите договора преди закриването и струва още $150. Общо начисление от $20 за закриване оставя $9,580 собствен капитал. Двата оставащи договора изискват $9,000 при новото първоначално ниво, оставяйки само $580 над този ориентир. Намаляването на позицията решава този конкретен дефицит, но оставя тесен буфер; то не отменя вече понесените загуби.
Втори спад проверява оставащия буфер
След това индексът спада от 3,640 до 3,580. Два договора губят 60 × $10 = $600, намалявайки собствения капитал до $8,980 преди допълнителни начисления. Това е под първоначалния ориентир от $9,000, но над поддържащото ниво от $8,000. Дали ще възникне ново искане зависи от действителните правила на брокера; този казус умишлено разграничава праговете, вместо да обявява ликвидация при всеки спад под първоначалния маржин.
Ако вместо това пазарът отвори с разрив до 3,400, преди Тео да реагира, оставащата позиция губи 240 × $10 = $2,400 спрямо 3,640, оставяйки $7,180 преди допълнителните разходи за изход. Това е под допуснатото поддържащо изискване от $8,000. Евентуално покачване до 4,100 не би помогнало на сметка, принудена да затвори на по-ниски цени. Прогнозата за крайна цена не може да замени анализа на пътя на паричните потоци.
Сравнете по-малък размер и допускания за финансиране
Начало с един договор би създало номинална експозиция от $20,000. Първият спад от 350 пункта би струвал $1,750, оставяйки $13,250 преди таксите. Новото първоначално изискване от $4,500 би оставило $8,750 над това ниво. Това не определя подходящ размер на позицията за никого; просто показва как по-малкият брой договори променя и пазарната загуба, и нуждата от обезпечение при еднакви входни данни. Възможността за печалба от благоприятно движение също би намаляла.
Тео разграничава и обичайните борсово търгувани фючърси от безсрочните криптодоговори. Последните могат да включват периодични плащания за финансиране, различни обезпечителни отстъпки, специфични за платформата ликвидационни механизми и рискове при съхранение. Този казус не присажда формула за безсрочно финансиране върху борсов фючърс. Независимо от инструмента, работният лист преди сделката трябва да моделира заедно неблагоприятни ценови движения, по-високи обезпечителни изисквания, такси и времето на наличните пари. Поемането на още заем за покриване на искане би добавило ново финансово задължение, а не би премахнало базовия риск.
Финансирайте загубата и новия маржин заедно
Спад от 350 пункта при множител 5 USD води до загуба от 1 750 USD на договор. След това всеки договор изисква нов начален маржин от 4 500 USD. И двете нужди трябва да се покрият от едни и същи 15 000 USD. Съвместният тест допуска два цели договора, не петте, които подсказва само първоначалният маржин за откриване.
n × (350 × 5 + 4 500) ≤ 15 000; n ≤ 2.4 → 2
Два договора губят 3 500 USD, оставяйки собствен капитал 11 500 USD срещу нов маржин 9 000 USD: буфер 2 500 USD преди разходи. Маржинът не е втора търговска загуба, а блокиран капитал. Допълнителен спад, по-високо изискване или по-ранен срок за внасяне все пак могат да направят този условен план недостатъчен.
Къде разсъждението се отклонява
Приемане на маржина за максимална загуба
Договорният множител определя ценовата експозиция; депозитът само обезпечава изпълнението.
Допускане, че изискванията са фиксирани
По-високата волатилност може да съвпадне и със загуби, и с по-големи искания за обезпечение.
Пренебрегване на времето за превод
Активите извън сметката може да не се превърнат в допустими парични средства, преди брокерът да действа.
Проверете решението, не паметта си.
Два измислени договора имат множител $10. Пазарът пада с 80 пункта, началният собствен капитал е $9,000, а таксите са $40. Новият първоначален маржин е $4,000 на договор. Колко допълнителен собствен капитал би върнал сметката на това ниво?
Покажи разработения отговор
Ценовата загуба е 2 × $10 × 80 = $1,600. След такси от $40 собственият капитал е $9,000 − $1,600 − $40 = $7,360. Новото първоначално изискване е 2 × $4,000 = $8,000, така че недостигът е $640. Дали и кога ще се изиска тази вноска зависи от поддържащите изисквания и вътрешните правила, които трябва да се уточнят отделно.