Рискови бюджети: разпределяйте несигурността, не само парите

Разпределението на капитала и разпределението на риска са различни

Портфейл с равни доларови суми обикновено не разпределя риска поравно. Волатилен актив може да доминира в колебанията, въпреки че получава същото парично разпределение като по-спокоен актив. Обратно, малко маржин плащане по дериват може да поддържа голяма експозиция. Капиталовите тегла отговарят къде са разпределени парите; приносите към риска питат как позициите влияят на избрана портфейлна мярка за риск.

Започнете, като назовете този показател. Приносите към волатилността, загубата по сценарий и спада от върха не са взаимозаменяеми. Портфейл, оптимизиран за един от тях, може да изглежда концентриран по друг. Учебният рисков бюджет трябва да определя целта и рисковете, съзнателно оставени извън нея, вместо да приема равния риск за универсално балансирано състояние.

Пределният принос обяснява взаимодействието

При анализ чрез волатилност пределният принос на позицията отразява как малка промяна на теглото ѝ променя общата портфейлна волатилност. Умножаването на тази чувствителност по теглото ѝ дава компонентен принос при обичайната гладка, хомогенна постановка. Тези компоненти се сумират до портфейлната волатилност, докато простите самостоятелни волатилности обикновено не го правят.

Ковариационната матрица определя резултата. Позиция може да има отрицателен принос, ако компенсира други експозиции според модела. Това не означава, че инструментът по природа е безопасен или винаги печеливш; означава, че намалява тази конкретна оценена мярка около текущия портфейл. Големи промени в теглото или стресирани зависимости могат да променят заключението.

Волатилността на портфейла е σp = √(wᵀΣw), където w съдържа теглата, а Σ е ковариационната матрица. При ненулева волатилност пределният принос на позиция i е (Σw)i / σp. Умножението по wi дава компонентния принос. Това е локална чувствителност: покупка, финансирана с продажба на друг актив, променя две тегла.

Обратната волатилност е само специален пряк метод

Разпределянето обратно пропорционално на волатилността дава по-големи капиталови тегла на активите с по-ниска волатилност. При два некорелирани актива то изравнява приноса им към волатилността, ако теглата са избрани подходящо. При по-голям корелиран портфейл теглата, обратно пропорционални на волатилността, не осигуряват непременно равен принос към риска, защото структурата на зависимостите има значение.

Опростеният подход предполага и че волатилността е смислено измерена. Остарели оценки, ограничена история или период на потиснати колебания могат да дадат измамно ниски оценки и прекомерно разпределение на капитал. Минимални изисквания за наблюдения, ограничения на експозицията и алтернативни стресови допускания могат да разкрият уязвимост, но не премахват основния проблем на оценяването.

Ливъриджът и ребалансирането създават допълнителни рискове

Комбинация с ниска волатилност може да използва ливъридж, за да достигне целево ниво на моделиран риск. Това добавя разходи за финансиране, обезпечителни изисквания и възможно принудително намаляване на ливъриджа. Портфейлът може да стане уязвим точно когато волатилността расте и моделите му изискват по-малка позиция. Тогава продажбата при пазарен стрес може да е едновременно скъпа и оперативно трудна.

Ребалансирането не е безплатно. Честите корекции по зашумени оценки на волатилността могат да създадат оборот, без съществено да подобрят контрола на риска. Определете графика или допустимите отклонения преди оценката и включете разходите за преминаване между разпределенията. Гладък исторически тест с ежедневни тегла без пазарни разходи не доказва, че същият рисков бюджет може да се поддържа на реални пазари.

Поддържайте множество лимити вместо един оптимизатор

Практическа рамка може да съчетава моделиран рисков бюджет с лимити за концентрация, ливъридж, ликвидност и контрагенти. Тези ограничения могат да попречат на математически равни приноси, което не е непременно недостатък. Те представят рискове, които основната цел не улавя, или несигурност във входовете.

Отчитайте както целевите, така и реализираните приноси, заедно с промените в оценките, довели до ребалансиране. Тествайте сценарии, в които основен източник на диверсификация спира да диверсифицира. Полезният резултат е обясним процес на разпределение с видими компромиси, а не естетично равен набор от проценти. Оптимизаторът не може да реши колко несигурност може да си позволи човек; той само преобразува зададените му цел и ограничения.

Четете бюджета на риска заедно с допусканията

Два некорелирани актива с равни тегла и волатилности 20 % и 10 % дават портфейлна волатилност около 11,18 %. Приносите са 8,94 и 2,24 процентни пункта, с относителни дялове 80 % и 20 %. Процентният пункт волатилност не е същата величина като процентния дял от общия риск.

Ако волатилността на първия актив се удвои при непроменени тегла и нулева корелация, претегленият му дисперсионен член става 0,0400 срещу 0,0025 за втория. Делът му достига приблизително 94,1 %. Капиталовото разпределение е същото, но оценката на риска вече не е.

Неограничено правило с целева волатилност 12 % и оценена волатилност 8 % дава множител на експозицията 1,5. Ако оценката се повиши до 16 %, множителят става 0,75. Преходът изисква реално намаляване на позициите; разходите, обезпечението и ограниченията на ливъриджа могат да попречат.

Разграничавайте ефекта на сделките, движението на теглата заради цените и промяната на параметрите. Проверете дали отрицателният принос на хеджа се запазва в други сценарии. Равните рискови дялове не отменят ликвидния риск, риска на контрагента или проблемите при сетълмент.