Корелация, концентрация и спадове от върха

Много позиции могат да останат един залог

Портфейл с десет позиции може да е по-концентриран от такъв с три, ако десетте споделят един и същ икономически двигател. Няколко банкови акции могат всички да реагират на напрежение във финансирането. Различни валутни позиции могат по същество да представляват продажба на една и съща валута. Криптотокен, компания, свързана с токена, и дериват с ливъридж могат да създадат припокриваща се експозиция въпреки различните си названия.

Започнете с прост списък: какво може да причини загуба на стойност за всяка позиция? Групирайте експозициите по отрасъл, валута, чувствителност към лихви, ликвидност, контрагент и ливъридж. Това не е пълен количествен модел на риска, но може да разкрие дублиране, което броят отворени сделки пропуска. Правното разделяне между продуктите не гарантира икономическа независимост.

Погледът вътре във фонда прибавя непряката експозиция към пряката. Позиция за 10 000 долара във фонд с 8 % в една компания съдържа около 800 долара от нея. С още 2 000 пряко общата експозиция е около 2 800 преди други инструменти. Различните етикети не премахват припокриването.

Корелацията описва връзка в извадка

Корелацията измерва степента на линейно съвместно движение между две серии доходности в избрана извадка. Тя не е постоянно обещание. Резултатът зависи от времевия период, честотата на наблюденията и качеството на данните. Активи, които са изглеждали слабо свързани в спокойни условия, могат да падат заедно при недостиг на финансиране или масова ликвидация.

Ниска историческа корелация не означава, че два актива не могат да понесат загуби едновременно. Високата корелация също не означава еднаква доходност: размерът на всяко движение може да се различава съществено. Когато преглеждате портфейл, изследвайте и връзките, и мащабите. Малка волатилна позиция може да допринесе повече за неблагоприятен сценарий от по-голяма, изглеждаща стабилна.

Спадът се измерва спрямо предходния връх

Спадът от връх е понижението от предишен връх на собствения капитал до по-късна стойност. Ако сметка нарасне от $10,000 на $12,000 и после падне до $9,000, спадът от върха е 25%, въпреки че загубата от първоначалния баланс е 10%. И двете измервания са валидни, но отговарят на различни въпроси.

Процентите на възстановяване са асиметрични. Загуба от 20% намалява $10,000 до $8,000; връщането до $10,000 изисква печалба от 25% върху по-малката база. Спад от 50% изисква печалба от 100%. Това са аритметични тъждества, не прогнози. Те обясняват защо тежка загуба не може да се отмени с равен положителен процент след това.

Подложете на стрес общо събитие

Създайте хипотетичен сценарий, засягащ няколко позиции едновременно. Да предположим, че три позиции имат експозиция от $2,000 всяка и всяка пада с 15%. Общата ценова загуба е $900 преди разходи. Отделните им планове за търговия не променят аритметиката на общото събитие. Експозицията с ливъридж и принудителната ликвидация могат да направят траекторията по-вредна, отколкото подсказва просто изчисление в края на деня.

Диверсификацията може да намали определени рискове от концентрация, но не гарантира защита от пазарни загуби. Ребалансирането също има разходи и може да породи данъчни последици според юрисдикцията. За учебни цели сравнявайте сценарии преди и след промяна на хипотетичните тегла и изрично посочвайте какво остава неизвестно. Целта е да разберете уязвимостта, а не да получите декоративна оценка, която внушава точност без надеждни входни данни.

Тегленията и вноските усложняват кривата на капитала. Добавянето на пари може да повиши салдото на сметката дори когато инвестициите губят, а тегленето може да прилича на търговска загуба. Отделяйте външните парични потоци от инвестиционните резултати, преди да изчислявате спадове или да сравнявате периоди. Ясно обозначен ред на резултатите, коригиран за паричните потоци, е по-информативен от третирането на всяка промяна в салдото като пазарен резултат.

Измервайте пътя на капитала, не само крайния баланс

За капитал E и достигнат максимум P спадът като положителен дял е 1 − E/P. В реда 10 000, 12 000, 11 000, 13 000 и 10 400 долара крайният спад е 20 % от 13 000. В същото време сметката е 4 % над началото. Двете твърдения са съвместими.

Измервайте и времето под върха, както и дали възстановяването е настъпило до края на извадката. Кратък десетпроцентен спад е различен от многогодишен. Дневните затваряния могат да пропускат по-дълбоки вътредневни загуби. Посочете честотата и не наричайте историческия максимум най-лош възможен резултат.

Външните парични потоци не са доходност. Ръст от 10 000 до 11 000 и теглене на 3 000 оставят 8 000, но не означават инвестиционна загуба 20 %: печалбата преди тегленето е 10 %. Вноска също може да създаде нов връх на баланса без възстановени загуби.

Без външни потоци възстановяването след загуба d изисква доходност d/(1 − d). След загуба 40 % това е приблизително 66,7 %. Формулата не предсказва срок или вероятност. Увеличаването на експозицията за по-бързо възстановяване променя риска при вече по-малък капиталов резерв.